Тъй като количеството информация, достъпна в интернет, продължава да расте, започват да се появяват алтернативни начини за нейното навигиране. Преминавайки отвъд познатите интерфейси, изградени върху филтри, ключови думи и списъци, тези подходи преосмислят начина, по който информацията може да бъде групирана и изследвана. Те позволяват на потребителите не само да намерят това, което търсят, но и да се сблъскат с това, което не са знаели, че съществува — създаване на неочаквани връзки и мислене по начини, които не са предварително определени.

Във фондация Europeana сме наясно с нарастващия брой проекти, които експериментират с тези идеи. Чрез интегрирането си с APIs на Europeana проекти като Anorak и 10m предлагат уникални начини за проучване на колекциите от културно наследство. И в двата случая корабоплаването става органично, по-малко структурирано и по-отворено за тълкуване.

10 m: Започвайки от емоцията

Платформата 10M въвежда форма на емоционална навигация, която позволява на потребителите да изследват произведения на изкуството от чувство, а не от ключова дума. Тя е разработена от дизайнера Paul Jun, базиран в Ню Йорк, САЩ, който търси платформа, която позволява по-интуитивно откриване на изкуството. За тези, които се ръководят по-малко от езика и повече от интуицията, изследването на произведения на изкуството чрез чувство може да се почувства като по-естествена входна точка в колекция. Платформата разполага с произведения от над 22 колекции, включително Europeana.eu (по-специално тази платформа се интегрира с API за търсене на Europeana и API за записи).

От тази емоционална отправна точка потребителите могат постепенно да усъвършенстват изследването си, като използват по-традиционни филтри. Комбинацията от субективна и структурирана навигация създава многопластово преживяване: Този, който започва с инстинкт и ако желае, се движи към яснота. Субективността на тази система е нейната уникална сила. Един и същ потребител може да се върне в различни дни, в различни настроения и да открие напълно нови произведения всеки път. В този смисъл 10M превръща изследването в нещо динамично и лично — по-малко за извличането и повече за откриването. Необходимостта от интерфейс за откриване на първо място е кристално ясна: в рамките на 30 дни от стартирането над 30 000 уникални посетители са проучили културното наследство, като са използвали 10 милиона.

Анорак: Между логиката и поезията

Платформата Anorak изисква по-решителен подход към изследването, позициониране на потребителя между две точки - логика и поезия - и иска от тях да се придвижат към един от полюсите. Преминавайки през това пространство, потребителите влияят върху начина, по който произведенията на изкуството им се представят — превключване между по-структурирани, задвижвани от метаданни връзки и по-абстрактни, асоциативни. Разработен от австрийския разработчик Михаел Вилхелм, този проект се интегрира с API за търсене и запис на Europeana и включва произведения, предоставени изключително чрез Europeana.eu.

В тази среда потребителят е частично на милостта на алгоритъма. Вместо да контролират напълно резултата, те си сътрудничат с него — коригират позицията си, докато намерят баланс, който им се струва правилен. След като стигнат там, те могат да поискат повече произведения на изкуството, които съответстват на избраната от тях точка между логиката и поезията.

Този начин на навигация увеличава вероятността да се сблъскате с неочакваното. Като се отдръпва от строгата категоризация, Anorak разкрива връзки, които иначе биха могли да останат скрити, насърчавайки потребителите да се скитат, а не да търсят.

Културното наследство като игра

И двата проекта изместват изследването на културното наследство от търсене към игра. Вместо да третират културното наследство като нещо, което трябва да се пита, те канят потребителите да го изследват като пространство на любопитство и експериментиране.

Непредсказуемостта е ключова. В Anorak всяко взаимодействие може да се почувства като дърпане на слот машина — без да се знае какво ще се появи по-нататък. На 10 метра навигацията през емоционален „облак“ създава подобно усещане за очакване. Този елемент на играта превръща изследването в по-ангажиращо, подобно на игра преживяване.

Тази игровизация също така намалява бариерата за влизане. Потребителите не се нуждаят от специализирани познания или познаване на институционалната терминология, за да започнат. Всеки знае какво означава да се чувстваш тъжен, но не всеки знае как да навигира в сложни полета с метаданни. По този начин намирането на алтернативни начини прави културното наследство по-достъпно за по-широка аудитория.

Тези системи също така разкриват нови възможности за творческа повторна употреба. Художниците, дизайнерите, писателите и преподавателите могат да ги използват като инструменти за вдъхновение — откриване на неочаквани произведения, които могат да предизвикат нови идеи, проекти или разкази.

Анти-движение в един предвидим свят

В цифрова среда, все по-оформена от ефективност и предвидимост, тези подходи се чувстват почти като „антидвижение“. Там, където повечето системи имат за цел да осигурят бързи и прецизни резултати, алтернативното търсене обхваща бавност, двусмислие и внимание.

Изследването по този начин изисква присъствие. Потребителите трябва да се ангажират по-активно с това, което виждат, като отделят време да интерпретират и да решат къде да отидат по-нататък. Процесът е по-малко за достигане на дестинация и повече за преживяване на пътуването.

Този начин на проучване е възможен благодарение на допълнителен интерпретативен слой, изграден върху съдържанието на API на Europeana. Проекти като Anorak и 10m прилагат свои собствени алгоритми за въвеждане на качества като емоция или поетична асоциация — измерения, които не са изрично включени в метаданните, получени от институциите.

Въпреки че тези интерпретации не са авторитетни, те отварят пространство за субективност. Те разкриват взаимоотношения и значения, които традиционните класификационни системи могат да пренебрегнат, предлагайки нови перспективи за познати колекции.

Разширяване отвъд ехо камерата

В свят, в който алгоритмите подсилват това, което вече знаем, алтернативното търсене предлага различен начин. Вместо да стеснява нашия възглед, той го разширява — въвеждайки случайността, любопитството и изненадата в преживяването на откритието.

Проекти като двата, представени тук, демонстрират как културното наследство може да бъде изследвано по начини, които са по-малко предвидими и по-въображаеми. Като излизат извън полето за търсене, те приканват потребителите да се ангажират с колекции по по-богати и по-лични начини — разширяване на знанията, стимулиране на творчеството и повторно въвеждане на чувство за чудо в цифровото пространство на културното наследство.

Включете се

Интересувате ли се от използването на API на Europeana за интегриране на данни за културното наследство в инструмент или продукт? Научете повече и получете ключ за API и открийте други начини, по които API на Europeana са били използвани в подкрепа на иновативното откриване на културното наследство.

Ако искате да проучите повече подходи за творчески обмен на колекции от културно наследство, регистрирайте се за фестивала за цифрово разказване на истории на Europeana на 19—20 май!